В продължение на десетилетия храненето се разглеждаше през призмата на калориите, макронутриентите и универсалните препоръки. „Яж по-малко мазнини.“ „Ограничи въглехидратите.“ „Всички имат нужда от едно и също количество витамини.“
Днес науката казва нещо по-различно.Всеки човек има уникален генетичен профил. И този профил влияе върху начина, по който организмът усвоява хранителни вещества, регулира апетита, съхранява мазнини, реагира на захар, обработва кофеин и дори на това как се възстановява след физическо натоварване.
Тази наука се нарича нутригеномика.
Какво всъщност представлява нутригеномиката?
Нутригеномиката изследва как храната и биоактивните вещества влияят върху активността на гените ни – т.е. кои гени се „включват“ и кои се „изключват“ в отговор на определени хранителни сигнали.
Гените не работят постоянно. Те се активират при нужда. Храната е един от факторите, които дават тези сигнали. Това означава, че храненето не е просто източник на енергия. То е биологичен регулатор.
Генетика и риск – какво показват данните
Изследванията в областта на генетиката и метаболизма показват, че определени генетични варианти могат да увеличат риска от:
-
затлъстяване
-
инсулинова резистентност
-
високи нива на холестерол
-
високо кръвно налягане
Например, при някои генетични профили рискът от затлъстяване може да бъде с около 20–30% по-висок в сравнение с хора без този вариант.
Но ключовото е следното:
Генетичният риск не означава неизбежен резултат.
Проучвания показват, че хора с генетична предразположеност към наднормено тегло могат да постигнат същите резултати при правилен хранителен режим и физическа активност, както и хора без тази предразположеност.
С други думи – гените дават посока, но начинът на живот определя изхода.
Епигенетика – как начинът на живот променя „поведението“ на гените
Епигенетиката е механизмът, чрез който външни фактори – включително хранене, стрес, сън и физическа активност – влияят върху активността на гените.
Това не променя самата ДНК.
Променя начина, по който тя се „чете“.
Определени витамини, минерали и биоактивни съединения участват в процеси като метилиране на ДНК – биохимичен механизъм, който регулира генната експресия. Това е една от причините микронутриентният статус да има толкова голямо значение.
Защо една добавка действа различно при различни хора?
В практиката това се вижда ясно:
-
Някои хора реагират силно на омега-3 – при тях се наблюдава значително подобрение в липидния профил.
-
При други ефектът е по-умерен.
-
Някои усвояват фолиевата киселина по-ефективно в активна форма.
-
Други имат нужда от различен подход за поддържане на оптимални нива на витамин D.
Причината често се крие в индивидуалните различия в ензимите и метаболитните пътища, които са генетично обусловени.
Това обяснява защо универсалният подход „една формула за всички“ постепенно отстъпва място на персонализирани стратегии.
Персонализираното хранене – следващата стъпка в грижата за здравето
Глобално интересът към персонализираното хранене и нутригеномиката нараства бързо. Пазарът в тази сфера се оценява на милиарди долари и продължава да расте, тъй като потребителите търсят по-прецизни решения вместо общи препоръки.
Но персонализацията не означава сляпо следване на генетичен тест.
Означава съчетаване на:
-
генетична информация
-
лабораторни показатели
-
начин на живот
-
хранителни навици
-
целите на конкретния човек
Ролята на хранителните добавки в контекста на нутригеномиката
Добавките не са заместител на балансираното хранене.
Те са инструмент за оптимизация.
Когато се използват разумно, те могат да подпомогнат:
-
нормалния енергиен метаболизъм
-
поддържането на здравословни нива на холестерол
-
нормалното кръвно налягане
-
когнитивната функция
-
имунния отговор
Нутригеномиката помага този избор да бъде по-информиран и по-целенасочен.
Нутригеномиката не обещава чудеса. Тя предлага разбиране. Тя показва, че здравето не е универсална формула, а индивидуален процес. Че гените са част от уравнението, но не и неговият краен резултат и че правилно подбраните хранителни стратегии и добавки могат да бъдат съобразени не с масовите тенденции, а с личната биология.
В свят на общи съвети, това е най-голямата промяна – преминаването от „какво работи за всички“ към „какво работи за теб“.
